Абстракция на любовта
Описвам нещо с очите си върху бялата стена.
Създавам абстракция от невидими форми.
Облечена в червено и черно танцува една суета,
а беден цигулар разплаква струните със тъга.
Непознат господин подминава с уханна роза в ръка,
облечен в костюм и обут в лъскави, черни обувки,
бърза към моста, от който му маха красивата госпожа.
Навярно е млада госпожица, чакаща любими целувки.
По улицата идва шумно ръждясал, стар велосипед.
Кара го един младеж и вози своята девойка обична.
Слънцето им се усмихва и щастливи политат напред.
Озарени от тъй сладката първа любов нетипична.
От пейката в този миг се изправят една жена и едни мъж.
Ръцете им са загрубели, лицата от годините им остарели.
Но още те усещат аромата на нивите със цъфналата ръж
и бият все тъй истински сърцата им незаменимо влюбени.
А тя не спира да танцува, онази пуста червено-черна суета.
Върти се, спуска се и вие като една свещена грехота.
Самотница е тя, сама танцува власа за двама на страстта.
Проклета някога от завистта, рисувам себе си на таз стена.
© Ивелина Емилова All rights reserved.
