4.03.2011 г., 17:34

Абстрактно

866 0 0

Този леден ден си казах -

нещо абстрактно искам да напиша,

но какво да бъде то,

щом моливът ми спря да диша?!


Дали да напиша за вълните,

целуващи брега всяка нощ,

дали да напиша за звездите,

изпълващи небето с величие и мощ?!


Да напиша ли за стъклото,

счупено в болката

и за опита да се залепи,

търсейки опората?!


Да ви разкажа ли за битките,

водени от кристали,

а за забравата, която

и до днес ме пали?!


Ще напиша нещо такова,

но дали някой ще ме разбере?

Но е добре да го напиша,

преди идеята да умре...


Ще напиша за сълзите,

като кристали безценни загивали

и за пътищата неясни и разбити,

за спомени изстинали...


Ще ви разкажа за това,

как не мога да помръдна от страх

и - скована от гордост, мъка и истина -

че съм сама осъзнах.


И ще ви разкажа как всеки ден се събуждам,

търсейки щастие, отдавна изстинала...

И вървя все натам с цел едничка –

аз не искам да бъда самичка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васи Куин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...