Абстрактно
АБСТРАКТНО
В лабиринти на чувства и спомени
ще намеря ли себе си аз? –
от объркани мисли прогонени
търсят дните ми верен компас.
В самотата на болката зейнала
черна бездна към мене пълзи,
а в прозореца слънцето грейнало
заблестява във мойте сълзи…
Светлосенки в очите ми плуват
и светът е пред мене платно,
на което съдбата рисува
разноцветно неясно петно.
И всред тази абстрактна реалност
с ослепели надежди преспах,
без да мисля дали е морално…
Да прогледна най-сетне успях!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Радомирова Всички права запазени
