9.03.2011 г., 12:45 ч.

Абстрактно 

  Поезия » Философска
468 0 4

АБСТРАКТНО

 

В лабиринти на чувства и спомени

ще намеря ли себе си аз? –

от объркани мисли прогонени

търсят дните ми верен компас.

 

В самотата на болката зейнала

черна бездна към мене пълзи,

а в прозореца слънцето грейнало

заблестява във мойте сълзи…

 

Светлосенки в очите ми плуват

и светът е пред мене платно,

на което съдбата рисува

разноцветно неясно петно.

 

И всред тази абстрактна реалност

с ослепели надежди преспах,

без да мисля дали е морално…

Да прогледна най-сетне успях!

© Христина Радомирова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??