31.07.2010 г., 1:08  

* * *

462 0 0

Животът ми не струва и пукната пара.

И ще умра.
Да.

И тихо.

Знам.

Сякаш никога не съм съществувала.

Разочарование.

Да.

Това е всичко, което имам и мога да Ви дам.

Вземето го,
                                               порадвайте му се,


а после ме захвърлете.



Нищо нямам.

Нищо.

 

Страст.

Това е.


Осъдете ме и не ме горете повече.

Защото боли.
 

                                                 Вемете си малко разочарование и ме оставете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...