Събуждане
Вятърът се пъха бързо в твойта стая,
точно като уличен хлапак,
колко му завиждам днес да знаеш,
че той при теб е пак.
И звездите през прозореца надничат,
много любопитни са сега,
после тихичко изчезват,
да не ти смутят съня.
А цветята с аромата те прегръщат,
колко исках това да бъда аз,
може би е време да се будя,
хубави мечти за този ранен час.
© Вера Камбурова Всички права запазени