отново потъвам в тази празнота
и се надявам, че спасение е любовта
и отново е тя само ледена стена?
защо ли? защото не обичам себе си,
та искам ти да ме обичаш,
та искам ти да си до мен,
та искам ти нещо да ми дадеш,
като аз сама на себе си
не давам...
и напразно търся любовта
там, където я няма...
има толкова в излишък
в сърцето ми,
но то само себе си
не щади и не обича,
та ти ли да ме пощадиш,
та друг ли да ме пощади...
© Мария Всички права запазени
БЛАГОДАРЯ! ЩАСТЛИВА НОВА ГОДИНА НА ВСИЧКИ