Ад
Кошмарите витаеха наоколо
и болката от тях притисна силно,
и мислите ми гмуркаха се в топлото,
болезнено клокочене на вино.
И давех като кученца във бъчвите
аз мислите за нея, толкоз траурни,
и сякаш черни дяволи поръчваха
гребла за ада с робите на палубите.
Но в пъкала с фанфари ме приветстваха,
и дяволът удари ме със стигма,
а аз забравих вече за вълшебствата,
усещайки, че дъното съм стигнал.
А от моята флотилия - доброто,
напускаха на пръсти - тихо в здрача,
и кръвта ми се съсири във бордо,
а аз умирах в тишина... без плач!
И дяволът оглозгаше останките
от бяла доброта и похот мътна,
и сякаш само глозгани - рапаните
останаха до тялото ми плътно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димчев Всички права запазени
