12.04.2007 г., 18:34 ч.
Ад и Рай
Взе сърцето ми и с него отлетя,
отнесе го със теб на край света.
Отвори райските врати
и сърцето ми в ад изпепели.
Ти си ад и рай -
моето начало и край.
Живата рана в мене си ти,
болката, която нощем ме гори.
Искам пак в твоя свят да ме отведеш,
всичката си любов да ми дадеш.
Припомни ми какво беше тогава,
какво ще бъде сега - подари ми обичта.
Позволих си тебе да обикна
и ти в сърцето ми надникна.
Разбра колко страх и самота
изгарят всеки ден ума.
Подаде своята ръка
и ме спаси от ада на безпомощността.
отнесе го със теб на край света.
Отвори райските врати
и сърцето ми в ад изпепели.
Ти си ад и рай -
моето начало и край.
Живата рана в мене си ти,
болката, която нощем ме гори.
Искам пак в твоя свят да ме отведеш,
всичката си любов да ми дадеш.
Припомни ми какво беше тогава,
какво ще бъде сега - подари ми обичта.
Позволих си тебе да обикна
и ти в сърцето ми надникна.
Разбра колко страх и самота
изгарят всеки ден ума.
Подаде своята ръка
и ме спаси от ада на безпомощността.
© Вяра Ангарева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
не знам дали ще ми позволиш, но бих искала да ти дам един съвет - за да не звучат стихотворенията ти в лексиконен вариант може да се опиташ да наблегнеш на римите През ред, а не на всеки
мисля, че ще се получи ако опиташ успех!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
