Apr 12, 2007, 6:34 PM

Ад и Рай

Poetry

951 0 1

Взе сърцето ми и с него отлетя,
отнесе го със теб на край света.
Отвори райските врати
и сърцето ми в ад изпепели.
Ти си ад и рай -
моето начало и край.

Живата рана в мене си ти,
болката, която нощем ме гори.
Искам пак в твоя свят да ме отведеш,
всичката си любов да ми дадеш.
Припомни ми какво беше тогава,
какво ще бъде сега - подари ми обичта.

Позволих си тебе да обикна
и ти в сърцето ми надникна.
Разбра колко страх и самота
изгарят всеки ден ума.
Подаде своята ръка
и ме спаси от ада на безпомощността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

locaaa_f (Биляна)

не знам дали ще ми позволиш, но бих искала да ти дам един съвет - за да не звучат стихотворенията ти в лексиконен вариант може да се опиташ да наблегнеш на римите През ред, а не на всеки мисля, че ще се получи ако опиташ успех!

2008-07-26T11:58:48+03:00

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0