28.02.2008 г., 17:58

Ад и Рай

738 0 1

                  

      Като огън от небето две искри изригнаха,

а впоследствие от Ада падна лунна светлина -

не получихме в замяна ние отговор, търсещ истината в нас.

        Всички бяха грешници -

   озарени от лутащи се сенки.

        Ад и Рай се сляха в едно -

   космическо сътресение, което се изсипа върху тленните души.

        Така се роди диаметралното пространство.

         Илюзия на правото -

да бъдеш себе си или никой в размазания свят!

         Разкош на материалния живот, упадък на сенсуализма -

тунел между два свята. АД и РАЙ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МИЛЕНА ЙОВЕВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре дошла, Милена!
    Хубав е стиха ти, но ако го подредиш малко, ще бъде по-добре.
    Поздрави!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...