Ад и Рай

Poetry » Philosophical

739 0 1

Като огън от небето две искри изригнаха,

а впоследствие от Ада падна лунна светлина -

не получихме в замяна ние отговор, търсещ истината в нас.

Всички бяха грешници -

озарени от лутащи се сенки.

Ад и Рай се сляха в едно -

космическо сътресение, което се изсипа върху тленните души.

Така се роди диаметралното пространство.

Илюзия на правото -

да бъдеш себе си или никой в размазания свят!

Разкош на материалния живот, упадък на сенсуализма -

тунел между два свята. АД и РАЙ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Aneta_kz (Анета)

Добре дошла, Милена!
Хубав е стиха ти, но ако го подредиш малко, ще бъде по-добре.
Поздрави!

2008-02-28T23:34:06+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0