Ад и Рай

Poetry » Philosophical

741 0 1

Като огън от небето две искри изригнаха,

а впоследствие от Ада падна лунна светлина -

не получихме в замяна ние отговор, търсещ истината в нас.

Всички бяха грешници -

озарени от лутащи се сенки.

Ад и Рай се сляха в едно -

космическо сътресение, което се изсипа върху тленните души.

Така се роди диаметралното пространство.

Илюзия на правото -

да бъдеш себе си или никой в размазания свят!

Разкош на материалния живот, упадък на сенсуализма -

тунел между два свята. АД и РАЙ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Aneta_kz (Анета)

Добре дошла, Милена!
Хубав е стиха ти, но ако го подредиш малко, ще бъде по-добре.
Поздрави!

2008-02-28T23:34:06+02:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0