18.01.2009 г., 12:32

Адажио...

1.6K 0 62

 

 

                   Със молитвите свети
                   до небето достигам
                   и Бога
                   а тебе не мога
                   а тебе
                   не мога

                   и мислите ми нежни
                   все душата ти търсят
                   мечтаят
                   умора не знаят
                   умора
                   не знаят

                   вместо стъпките тихи
                   дъжд от сълзи и болка
                   долитат
                   и никой не питат
                   и никой

                   не питат

                   все към теб за ръката
                   ще ме води съдбата
                   незрима
                   докато ни има
                   докато
                   ни има...

 

                   Музика>>>Adagio In G Minor (albinoni)

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • с обич...
  • Градина на илюзиите
    често е съдбата-
    животът пролет чака,
    а зимно ни е нам...
    в душата.
    Разпръснати по здрач
    сълзите
    пътя не намират.
    А всички светли
    мигове
    извират...
    в снимките
    извират.
    Маги,обичам те!Благодаря ти,за топлината и разбирането.
  • Великолепно е,Маги!Прегръщам те от сърце!
  • Маги,нежно момиче, твоето адажио е най-светлата молитва, отправяна към любим. Убедена съм, че те е чул.Ще дойде ден, когато ще се убедиш. Прегръщам те с много обич.
  • Изпълни ме с красиви чувства! Но бъди и ти така, приятелко и пиши.. пиши! Дарявай надежда..

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...