Jan 18, 2009, 12:32 PM

Адажио...

Poetry » Love

1.6K 0 62

                   Със молитвите свети
                   до небето достигам
                   и Бога
                   а тебе не мога
                   а тебе
                   не мога

                   и мислите ми нежни
                   все душата ти търсят
                   мечтаят
                   умора не знаят
                   умора
                   не знаят

                   вместо стъпките тихи
                   дъжд от сълзи и болка
                   долитат
                   и никой не питат
                   и никой

                   не питат

                   все към теб за ръката
                   ще ме води съдбата
                   незрима
                   докато ни има
                   докато
                   ни има...

Музика>>>Adagio In G Minor (albinoni)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

с обич...

2009-03-06T07:19:18+02:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Градина на илюзиите
често е съдбата-
животът пролет чака,
а зимно ни е нам...
в душата.
Разпръснати по здрач
сълзите
пътя не намират.
А всички светли
мигове
извират...
в снимките
извират.
Маги,обичам те!Благодаря ти,за топлината и разбирането.

2009-02-22T23:38:58+02:00
Вирго99 (Ася Толедо)

Великолепно е,Маги!Прегръщам те от сърце!

2009-02-14T18:39:14+02:00
ПРИМАВЕРА (Татяна)

Маги,нежно момиче, твоето адажио е най-светлата молитва, отправяна към любим. Убедена съм, че те е чул.Ще дойде ден, когато ще се убедиш. Прегръщам те с много обич.

2009-02-03T10:57:14+02:00
*Dark_Girl* (Вили)

Изпълни ме с красиви чувства! Но бъди и ти така, приятелко и пиши.. пиши! Дарявай надежда..

2009-01-27T13:09:49+02:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0