18 янв. 2009 г., 12:32

Адажио...

1.6K 0 62

 

 

                   Със молитвите свети
                   до небето достигам
                   и Бога
                   а тебе не мога
                   а тебе
                   не мога

                   и мислите ми нежни
                   все душата ти търсят
                   мечтаят
                   умора не знаят
                   умора
                   не знаят

                   вместо стъпките тихи
                   дъжд от сълзи и болка
                   долитат
                   и никой не питат
                   и никой

                   не питат

                   все към теб за ръката
                   ще ме води съдбата
                   незрима
                   докато ни има
                   докато
                   ни има...

 

                   Музика>>>Adagio In G Minor (albinoni)

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • с обич...
  • Градина на илюзиите
    често е съдбата-
    животът пролет чака,
    а зимно ни е нам...
    в душата.
    Разпръснати по здрач
    сълзите
    пътя не намират.
    А всички светли
    мигове
    извират...
    в снимките
    извират.
    Маги,обичам те!Благодаря ти,за топлината и разбирането.
  • Великолепно е,Маги!Прегръщам те от сърце!
  • Маги,нежно момиче, твоето адажио е най-светлата молитва, отправяна към любим. Убедена съм, че те е чул.Ще дойде ден, когато ще се убедиш. Прегръщам те с много обич.
  • Изпълни ме с красиви чувства! Но бъди и ти така, приятелко и пиши.. пиши! Дарявай надежда..

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...