Адаме!
Адаме, къде си, Адаме?
Намери ли своята Ева?
Листото не става за знаме -
съдрано е. С няколко шева
заший го сега. И отново
тръгни по земята полека,
шептейки едничкото слово,
накарало първочовека
да страда, да вярва, да иска
със Дявола да се прегърне,
забравил бедите и риска,
безстрашно света да обърне.
Адам ми отвърна: "Ще тичам
към моята Ева в безкрая.
Знам, краткото слово обичам...
по-скъпо е даже от Рая."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
