Адаме, къде си, Адаме?
Намери ли своята Ева?
Листото не става за знаме -
съдрано е. С няколко шева
заший го сега. И отново
тръгни по земята полека,
шептейки едничкото слово,
накарало първочовека
да страда, да вярва, да иска
със Дявола да се прегърне,
забравил бедите и риска,
безстрашно света да обърне.
Адам ми отвърна: "Ще тичам
към моята Ева в безкрая.
Знам, краткото слово обичам...
по-скъпо е даже от Рая."
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
