Адресирано /до усмивката ми/ :)
Адресирано
/до усмивката ми/ :))
Благодаря на Бога, че остана
и в лошо и добро до края с мен,
че идваше (най-често без покана)
ти - слънчев лъч във тъмния ми ден.
За да напомниш, че не си ми чужда,
че няма как аз тебе да загубя,
за да ми кажеш "Още съм ти нужна!",
щом в тъмното самотна се събудя...
Благодаря от цялото сърце,
за твоите тръпчинки като прежда,
рисуващи по моето лице
така необходимата Надежда!
И няма, няма вече да те крия,
под пластове тъга или умора.
И никой, никой няма да убие
усмивката ми!
Чувате ли, хора?
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
