26.06.2011 г., 11:12

Афганистан

817 0 1

 

          

 

Май не бил е много строг  

към делата свои  Бог.

А и как за шест той дни

целий свят да построи?

Затова изглежда в бързината

допуснал грешки на Земята.

Най-голямата била в това,

че забравил земните блага

да са равно те разпределени -

по меридиани и по паралели.

 

На изток -  някъде в безкрая,

може би накрай света,

страна, изхвърлена от рая,

потънала е в нищета.

 

Тягостни картини

в   кафяво и във сиво,

от пясъчни килими

притиснато е всичко живо.

 

Облечени в душевна голота,

потънали във празна същност,

в многолюдна самота

живее се във мъртва вечност!

 

Да ми се вярва - трябва.

Защото там аз бях.

И най това ме радва,

 че  отидох,

     видях

        и се върнах!!!                                                                                                                                                                                                                                                                                                                    

 

 

                                                                                   

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Добрев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесва ми духа в това , което пишеш. И куража да го напишеш.
    Поздрави!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...