26 июн. 2011 г., 11:12

Афганистан

822 0 1

 

          

 

Май не бил е много строг  

към делата свои  Бог.

А и как за шест той дни

целий свят да построи?

Затова изглежда в бързината

допуснал грешки на Земята.

Най-голямата била в това,

че забравил земните блага

да са равно те разпределени -

по меридиани и по паралели.

 

На изток -  някъде в безкрая,

може би накрай света,

страна, изхвърлена от рая,

потънала е в нищета.

 

Тягостни картини

в   кафяво и във сиво,

от пясъчни килими

притиснато е всичко живо.

 

Облечени в душевна голота,

потънали във празна същност,

в многолюдна самота

живее се във мъртва вечност!

 

Да ми се вярва - трябва.

Защото там аз бях.

И най това ме радва,

 че  отидох,

     видях

        и се върнах!!!                                                                                                                                                                                                                                                                                                                    

 

 

                                                                                   

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Добрев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесва ми духа в това , което пишеш. И куража да го напишеш.
    Поздрави!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...