Ах, белият кон...
Ах, белият кон, ах, белият кон
танцува в огледалната зала!
Възседнат от генерал - горд,
покрит с рани и със слава.
Мъжествен и прям, повежда го той,
с чувство за такт и промяна,
с трепета на всеки мускул,
усеща разколебаване за миг,
понякога и недостиг на вяра...
Тогава с яките мъжки ръце
той дръпва здраво юздата,
притиска в коня свойто сърце,
прогонва от очите мъглата
и белият кон, ах, белият кон,
свободен, на воля полита,
но генералът респектира го -
след завъртане развихрено,
порива горд удържа със сила.
Какво ли разбираш от бели коне,
ти, крехко човешко сърце?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
