Nov 2, 2010, 10:31 AM

Ах, белият кон... 

  Poetry » Phylosophy
1398 0 16

Ах, белият кон, ах, белият кон

танцува в огледалната зала!

Възседнат от генерал - горд,

покрит с рани и със слава.

Мъжествен и прям, повежда го той,

с чувство за такт и промяна,

 с трепета на всеки мускул,

усеща разколебаване за миг,

 понякога и недостиг на вяра...

Тогава с яките мъжки ръце

 той дръпва здраво юздата,

притиска в коня свойто сърце,

 прогонва от очите мъглата

 и белият кон, ах, белият кон,

 свободен, на воля полита,

но генералът респектира го -

 след завъртане развихрено,

порива горд удържа със сила.

Какво ли разбираш от бели коне,

ти, крехко човешко сърце?!

© Росица Танчева All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??