Ах, белият кон...
Ах, белият кон, ах, белият кон
танцува в огледалната зала!
Възседнат от генерал - горд,
покрит с рани и със слава.
Мъжествен и прям, повежда го той,
с чувство за такт и промяна,
с трепета на всеки мускул,
усеща разколебаване за миг,
понякога и недостиг на вяра...
Тогава с яките мъжки ръце
той дръпва здраво юздата,
притиска в коня свойто сърце,
прогонва от очите мъглата
и белият кон, ах, белият кон,
свободен, на воля полита,
но генералът респектира го -
след завъртане развихрено,
порива горд удържа със сила.
Какво ли разбираш от бели коне,
ти, крехко човешко сърце?!
© Росица Танчева All rights reserved.
