2 nov 2010, 10:31

Ах, белият кон... 

  Poesía » Filosófica
1439 0 16

Ах, белият кон, ах, белият кон

танцува в огледалната зала!

Възседнат от генерал - горд,

покрит с рани и със слава.

Мъжествен и прям, повежда го той,

с чувство за такт и промяна,

 с трепета на всеки мускул,

усеща разколебаване за миг,

 понякога и недостиг на вяра...

Тогава с яките мъжки ръце

 той дръпва здраво юздата,

притиска в коня свойто сърце,

 прогонва от очите мъглата

 и белият кон, ах, белият кон,

 свободен, на воля полита,

но генералът респектира го -

 след завъртане развихрено,

порива горд удържа със сила.

Какво ли разбираш от бели коне,

ти, крехко човешко сърце?!

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??