Ах, да можех само с длани
Ах, да можех само с длани
Питам се, но откъде ли
взе се този плам у мен,
в мойта гръд се той засели,
хвърли ме в тъмничен плен...
И не знам отгде тъй диво
вятър в мислите дойде,
и къде е този извор,
който таз' любов поде...
Ах, да можех само с длани
този вятър аз да спра...
Извора в дълбока тайна
вдън земя да прибера...
Че пламти, почти прегаря
този огън мойта гръд...
Нищо в мен не отговаря
и не виждам нийде път...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
