Ах, да можех само с длани
Питам се, но откъде ли
взе се този плам у мен,
в мойта гръд се той засели,
хвърли ме в тъмничен плен...
И не знам отгде тъй диво
вятър в мислите дойде,
и къде е този извор,
който таз' любов поде...
Ах, да можех само с длани
този вятър аз да спра...
Извора в дълбока тайна
вдън земя да прибера...
Че пламти, почти прегаря
този огън мойта гръд...
Нищо в мен не отговаря
и не виждам нийде път...
© Светла Асенова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
