Ах, да можех само с длани
Питам се, но откъде ли
взе се този плам у мен,
в мойта гръд се той засели,
хвърли ме в тъмничен плен...
И не знам отгде тъй диво
вятър в мислите дойде,
и къде е този извор,
който таз' любов поде...
Ах, да можех само с длани
този вятър аз да спра...
Извора в дълбока тайна
вдън земя да прибера...
Че пламти, почти прегаря
този огън мойта гръд...
Нищо в мен не отговаря
и не виждам нийде път...
© Светла Асенова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
