Ах, как искам времето да върна.
Радостта, надеждата с отворени обятия силно да прегърна.
Ах, как искам себе си отново да открия.
Като с магия всичката си болка аз да скрия.
Ах, как искам онази твоя усмивка пак да зърна.
С любовта си като в ореол да те обгърна.
Ах, как искам устните си в твоите да впия.
Вдъхни ми с милувка малко от твоята сила.
Ах, как искам страст до безумие.
Бурни нощи с тебе по пълнолуние.
Ах, как искам за теб да съм копнеж по старо здание.
Да няма за нас никога страдание.
01.06.09г
© Полина Боянова Всички права запазени