Ах, каква беда
Ах, каква беда голяма
сторихме с брат ми двама!
Аз нали съм кака,
за деня на шегата
измислих закачка
и мойта шегичка
стана голяма беличка!
Накарах братчето
да скрие на дядо шишето
със силната ракия,
дето си с нея трие
болното ляво коляно
и после гледа засмяно.
А моето братче, нали е малко,
взело шишето и го изляло
цялото в купата на Шарко...
Кучето я изпило,
много жадно било
и не разбрало люто ли е
или пък парещо дали е...
Докато не взело да вие,
после пък да лае
и в кръг да играе...
Мама го видяла
и отишла побесняла
на дядо да се скара,
че вкъщи той е шегаджия
и измисля разни дяволии,
да ни забавлява, нас децата.
И ето, как и тази беля
му се стовари на неговата глава...
Дядо първо се зачуди,
тия моите хора май са луди,
ала бързо се досети
кой това е сторил и
към мене се насочи,
а аз едва стоях от страх,
ще се скара яко дядо, ах...
Срам за мен
голям, голям...
Но дядо до мен застана
и с ръка на мойто рамо
тъй ми бавно рече:
- Браво, мое внуче,
явно съм те научил,
че светът е оцелял,
защото се е смял.
И никоя беда не е голяма
щом пострадали няма.
А сега вземи шишето
и иди го наточи в мазето!
Ах, каква беда голяма
сторихме с брат ми двама....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Данова Всички права запазени
