Ах, красота...
морето как шепти.
Луната е красива тогава, нали?
Но едно се чудиш ти...
Къде е слънцето красиво
в това време променливо?
Не се чуди, а погледни...
То се скри зад хоризонта, нали?
Правилно отгатна ти...
Нощ настъпи по Света...
затова ли си толкова щастлива?
Обикнала си ти Света...
и е настъпила красота...
Затова сега капе роса...
а ти си като цветна градина...
Нощта е прекрасна...
и не е опасна...
Звездите са ясни, нали?
Също когато ти се роди...
Кой каквото ще да мисли...
стихчето завършва до тук...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивон Димитрова Всички права запазени