Ах, красота...

Чуваш морските вълни...
морето как шепти.
Луната е красива тогава, нали?
Но едно се чудиш ти...
Къде е слънцето красиво
в това време променливо?
Не се чуди, а погледни...
То се скри зад хоризонта, нали?
Правилно отгатна ти...
Нощ настъпи по Света...
затова ли си толкова щастлива?
Обикнала си ти Света...
и е настъпила красота...
Затова сега капе роса...
а ти си като цветна градина...
Нощта е прекрасна...
и не е опасна...
Звездите са ясни, нали?
Също когато ти се роди...
Кой каквото ще да мисли...
стихчето завършва до тук...