5.09.2019 г., 17:54 ч.

Ах, простори!? 

  Поезия » Любовна
341 0 0
Един поглед, сияещо ме моли.
Между нас - сребриста нишка тишина...
Уста треперещо ми заговори
и израстна стълб искряща светлина...
Изви се... като полъх над върхари -
в безкрайния край на небесността.
Звездна пепел от върха се стовари
и безпощадно посипа с късчета щастия…
Защо ли? Нима това Той за мен можа да стори?
Не е ли кратка за обичане - вечността?
Ах, простори!? Сини безкрайни простори...
В тях към него ще опитам да полетя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Предложения
: ??:??