Ах, простори!?
486
0
0
Един поглед, сияещо ме моли.
Между нас - сребриста нишка тишина...
Уста треперещо ми заговори
и израстна стълб искряща светлина...
Изви се... като полъх над върхари -
в безкрайния край на небесността.
Звездна пепел от върха се стовари
и безпощадно посипа с късчета щастия…
Защо ли? Нима това Той за мен можа да стори?
Не е ли кратка за обичане - вечността?
Ах, простори!? Сини безкрайни простори...
В тях към него ще опитам да полетя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Тодорова Всички права запазени
