25.03.2010 г., 8:56 ч.

Ах, времето... 

  Поезия » Философска
464 0 4

Ах, времето, което рони неуморно
минути, часове и дни, години!
Минутата изяжда думи
и часове ядат възторга,
а дните чувствата изтребват,
годините лишават от живот!
А той, животът, ни лишава
от най-насъщната любов,
когато разпиляваме му дните,
годините и може би дори
секундите и часовете!

...  ...    ...        ...
Ах, времето, което губим!...

© Цветан Костадинов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ...за съжаление времето е необратимо...
  • Изкусно предаден омагьосан кръг. Поздрав за стиха!
  • Насъшната любов е като хляба насъщен. Трябва да се консумира ежедневно.
    В противен случай времето не само се губи, то се убива от самите нас.
    Поздравявам те за поетичния размисъл!
  • Поздравления за добре казаното!
    Времето не е виновно е пък мой отговор в рими!
    На подобна тема сме днес!
Предложения
: ??:??