25.03.2010 г., 8:56

Ах, времето...

Поезия » Философска

675 0 4

Ах, времето, което рони неуморно
минути, часове и дни, години!
Минутата изяжда думи
и часове ядат възторга,
а дните чувствата изтребват,
годините лишават от живот!
А той, животът, ни лишава
от най-насъщната любов,
когато разпиляваме му дните,
годините и може би дори
секундите и часовете!

... ... ... ...
Ах, времето, което губим!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

asizi (Nina Toshich)

...за съжаление времето е необратимо...

2010-03-25T16:42:11+02:00
BG-bodil (Люсил)

Изкусно предаден омагьосан кръг. Поздрав за стиха!

2010-03-25T11:33:07+02:00
radenko (Радко Стоянов)

Насъшната любов е като хляба насъщен. Трябва да се консумира ежедневно.
В противен случай времето не само се губи, то се убива от самите нас.
Поздравявам те за поетичния размисъл!

2010-03-25T10:42:56+02:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Поздравления за добре казаното!
Времето не е виновно е пък мой отговор в рими!
На подобна тема сме днес!

2010-03-25T09:58:51+02:00