shemet (ШЕМЕТ Тарантупски)
161 510
22.06.2008 г., 21:54 ч.

АХтимизъм 

  Поезия » Философска
661 0 3
Ф  рЯката ойде коньо тъс гудина
далдисаха гемиите ми ф мурету,
магарето ф кълта си тъй замина,
мераците бастисах пу пулету!

Сига съм волин и слободин –
на воля си пудфъркам сос крила!
От завист взора ми, ни е прубодин
и на фсяка прустутия маам сос ръка!

На воля спинкам си и се усмихвам
и няма ко да мЪ сломи!
Пред красивото и нежно, почнаФ да притихвам,
а пък злобата – съфсем ми съ стопи!

Имането ни мъ затиска вече,
живота придобивЪ цвят!
Гунитба на химери вече е далече,
а съдбата ми пуема свойо кръговрат!

Мамона май изпусна свойта жертва
и за радус глеам - сам не съм!
Охолството, кой може да пожертва -
като дете събуждъ се ут сън!

И скиваш клетниците злобни,
усти присвили с пресметливост,
да дрънкат ежечасно с козни,
натъпкани със гняв и зависливост...

Е, всеки има свойо пАт
и сам поема в него,
а ти помисли си, брат,
къде да бъдеш и от к’во да бегаш!

© ШЕМЕТ Тарантупски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??