Ф рЯката ойде коньо тъс гудина
далдисаха гемиите ми ф мурету,
магарето ф кълта си тъй замина,
мераците бастисах пу пулету!
Сига съм волин и слободин –
на воля си пудфъркам сос крила!
От завист взора ми, ни е прубодин
и на фсяка прустутия маам сос ръка!
На воля спинкам си и се усмихвам
и няма ко да мЪ сломи!
Пред красивото и нежно, почнаФ да притихвам,
а пък злобата – съфсем ми съ стопи! ...