АХтимизъм
далдисаха гемиите ми ф мурету,
магарето ф кълта си тъй замина,
мераците бастисах пу пулету!
Сига съм волин и слободин –
на воля си пудфъркам сос крила!
От завист взора ми, ни е прубодин
и на фсяка прустутия маам сос ръка!
На воля спинкам си и се усмихвам
и няма ко да мЪ сломи!
Пред красивото и нежно, почнаФ да притихвам,
а пък злобата – съфсем ми съ стопи!
Имането ни мъ затиска вече,
живота придобивЪ цвят!
Гунитба на химери вече е далече,
а съдбата ми пуема свойо кръговрат!
Мамона май изпусна свойта жертва
и за радус глеам - сам не съм!
Охолството, кой може да пожертва -
като дете събуждъ се ут сън!
И скиваш клетниците злобни,
усти присвили с пресметливост,
да дрънкат ежечасно с козни,
натъпкани със гняв и зависливост...
Е, всеки има свойо пАт
и сам поема в него,
а ти помисли си, брат,
къде да бъдеш и от к’во да бегаш!
© ШЕМЕТ Тарантупски All rights reserved.
