24.09.2018 г., 16:00  

Айде, стига простотии вече!...

1.1K 6 15

Не мога да понасям прости  хора!...

Пък те се пръкнали под път, над път!...

Не се научил още да говори,

държи се сякаш негов е светът!...

 

Един такъв на светофара днеска

бибитка ми и гледа на верев...

Бе, ти на мен ли ще ми търсиш сметка?...

Ай, сиктир!...Дремя, щото ми е кеф!...

 

На заден го "целунах" много леко...

Остана без мигач и десен фар...

Аланкоолу, не си познал човека!...

За невъзпитаните имам  цяр!...

 

Пред катаджията ми бичи стойки!

Бе, той на мен ли ще ми вика "он"?!?...

Ченгето пише... Този  аз го бройкам

и тихичко му шепна: "Ей, галфон!..."

 

От простотии вече ми омръзна!...

А уж в Европа сме! Направо - срам!...

Такива като тоз навред ще плъзнат

и името ни ще окалят, знам!...

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Албена, Веси, Гавраиле, още не съм готов с отговора кога ще се разделим с простаците и простащината, но едва ли ще бъде много скоро!...Като октопод е разпростряла пипала навсякъде - на улицата, в магазина, в трамвая...
  • Ежедневие на сфетофар "България".
  • Ама тази ситуация си е ежедневие, за жалост... Прекрасен си, Роби!
  • Точно това много умело си усетил и взел на прицел с остроумието си, Роберт - простакът се възмущава от простащината... Невероятно находчив си и майсторски пресъздаваш идеите си в поетична форма. Браво!
  • Благодаря, Приятелю!...
    Хубав ден и много вдъхновение ти желая!...

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...