Айриндриел
Надеждата не мога да изтрия,
за следващият изгрев тя е знак.
От гореста до дъното ще пия,
но утре утрото ще бъде бряг.
Не всяка нощ е дебнеща магия
родила се от непрогледен мрак.
Надеждата не мога да изтрия,
мечтите я прегръщат топло пак.
Аз вярвам, вярата си днес не крия
и търся елфи чудни, цял рояк
и за кралицата венец ще свия -
Айриндриел ще грее с образ благ.
Надеждата не мога да изтрия.
Надеждата не мога да изтрия:
Отвъд дъгата тъмна - ти си храм...
Отвъд дъгата тъмна ти си храм
сред синевата слънчево екстазна.
Извива се от завист и без срам
на демоните арката напразна.
Молитвите ми от любов са, знам -
в триумф е аурата ти по- прекрасна.
Отвъд дъгата тъмна - ти си храм
и чувам песента ти сладкогласна.
И влюбеният в теб не ще е сам
усетил топлината ежечасна.
От теб извира истинският плам,
Творецът те закриля с обич ясна.
Отвъд дъгата тъмна - ти си храм.
Отвъд дъгата тъмна - ти си храм.
Душата ми, прости, не се насища...
Душата ми, прости, не се насища -
жадува твоя дух и твоя чар.
О, същността ти искрената вижда
в очите ти божествения дар.
От тебе нежността сияйно трижда
в несгодите е биле - тайнствен цяр.
Душата ми, прости, не се насища -
излъчването ти е свеж нектар.
Това, което днеска те обижда
не ще ти бъде нивга господар.
Красивото гранитът не зазижда,
че вяра е от Бога и олтар.
Душата ми, прости, не се насища.
Душата ми, прости, не се насища.
Копнение си мое, съвършено...
Копнение си мое, съвършено -
лъчът, от който аз съм озарен.
В сърцето си те пазя съкровено
и в нощите дори си звезден ден.
Обичащият порив въплътено
се слива със зова ти пресвещен.
Копнение си мое, съвършено -
от огъня ти все съм запленен.
На словото мечтата откровено
възражда свят вълшебно просветлен
и феникс песнопеещ устремено
е бард за теб от теб възпламенен.
Копнение си мое, съвършено.
Копнение си мое, съвършено.
Надеждата не мога да изтрия...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
