Айриндриел
Надеждата не мога да изтрия,
за следващият изгрев тя е знак.
От гореста до дъното ще пия,
но утре утрото ще бъде бряг.
Не всяка нощ е дебнеща магия
родила се от непрогледен мрак.
Надеждата не мога да изтрия,
мечтите я прегръщат топло пак.
Аз вярвам, вярата си днес не крия
и търся елфи чудни, цял рояк
и за кралицата венец ще свия -
Айриндриел ще грее с образ благ.
Надеждата не мога да изтрия.
Надеждата не мога да изтрия:
Отвъд дъгата тъмна - ти си храм...
Отвъд дъгата тъмна ти си храм
сред синевата слънчево екстазна.
Извива се от завист и без срам
на демоните арката напразна.
Молитвите ми от любов са, знам -
в триумф е аурата ти по- прекрасна.
Отвъд дъгата тъмна - ти си храм
и чувам песента ти сладкогласна.
И влюбеният в теб не ще е сам
усетил топлината ежечасна.
От теб извира истинският плам,
Творецът те закриля с обич ясна.
Отвъд дъгата тъмна - ти си храм.
Отвъд дъгата тъмна - ти си храм.
Душата ми, прости, не се насища...
Душата ми, прости, не се насища -
жадува твоя дух и твоя чар.
О, същността ти искрената вижда
в очите ти божествения дар.
От тебе нежността сияйно трижда
в несгодите е биле - тайнствен цяр.
Душата ми, прости, не се насища -
излъчването ти е свеж нектар.
Това, което днеска те обижда
не ще ти бъде нивга господар.
Красивото гранитът не зазижда,
че вяра е от Бога и олтар.
Душата ми, прости, не се насища.
Душата ми, прости, не се насища.
Копнение си мое, съвършено...
Копнение си мое, съвършено -
лъчът, от който аз съм озарен.
В сърцето си те пазя съкровено
и в нощите дори си звезден ден.
Обичащият порив въплътено
се слива със зова ти пресвещен.
Копнение си мое, съвършено -
от огъня ти все съм запленен.
На словото мечтата откровено
възражда свят вълшебно просветлен
и феникс песнопеещ устремено
е бард за теб от теб възпламенен.
Копнение си мое, съвършено.
Копнение си мое, съвършено.
Надеждата не мога да изтрия...
© Асенчо Грудев All rights reserved.
