11.06.2010 г., 18:52

Академични перверзии

977 0 0

Това не ми се беше случвало,
въпреки че на десетки им се иска.
Не е нещо някак си нечувано
или нещо прибързано и необмислено.
От години, що преподавам тука
науки сложни, хиляди нови знания
и студентките една през друга
за мен си правеха състезания.

Но имаше една нова, специална,
откъде се взе, как пристигна?
Дали между нас... това е неморално?
Дали не става история за книга?
Аз не се давам толкова лесно,
но тя успя като на шега да успее,
това момиче събуди интереса,
подхрани го и сега той ще узрее...

Професорът и студентката, банално!
Любовни игри, полумрачна квартира,
академични перверзии - сексуалност,
която често такива хора намира.
Дали с друга глава мисля, или, изобщо,
каква страст беше тази афера,
сатаниски идеи в студентските нощи,
как съвест след това да намеря?

Рисковано - да, но толкова сладко,
на дъното паднахме, ний сме утайка!
Макар че мога да съм ù татко,
тя от мен по-скоро ще стане майка.
Не ми пука за хората, че говорят:
"Скандал!" или "Педофилия" - всичко!
Изключвам ума си, оставям волята
да притежавам една добра ученичка...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...