17.04.2008 г., 11:29

Акаунт в живота:))

1.9K 0 17
 

Aкаунт в живота ще си правя,

та белким ме запомни със добро.

Стандартна процедура зная,

парола, име и клеймо...

 

Но има и условие с звездичка,

опишете случващото се във сричка.

Дали пък подпис ще поиска?...

 

Регистрация...

Оторизация...

Попада под инфлация.

Губи ориентация.

Кратка деформация.

Силна кулминация.

Нужна интеграция.

Забързана нотация.

После девалвация.

И във тази нация.

Тя - еманципация.

Следва левитация.

И логичното за мойта регистрация -

кастрация със грация...

 

Акаунтът се оказва неуспешен,

потребителското име е заето.

Животът явно не е никак лесен,

писмото си остана - не прието...

 

Тогава ще пробвам така...

 

Задавам се с ротация.

На таз организация.

Кратка флуктуация.

Спомен за сензация.

Няма пунктуация.

Днес е демокрация.

Каква легализация?

Сякаш няма деградация.

Осъзнай се - ориентация...

 

Администраторът казва - "Ех, жалко"

не стигна ви толкова малко...

 

Напрягам сетивата уморени...

Ще мисля мигом нови теореми.

 

Мозък - ексхумация.

Мисли - координация.

Чувства - окупация.

Няма гравитация.

Усет - ти си в акция.

Вихриш се в абстракция.

Чакаш я транзакция...

 

Регистрацията е успешна.

Вашият акаунт е активиран.

Сега животът чака ви на среща,

защо пък подпис не поиска?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Творбата мноооооого успешна!
    Като акаунта!
  • Добре, че игнорирах всички звездички след падането от високо непосредствено след приземяването! 10х за помощта Не се регистрирах, но се подписвам с ДВЕ ръце
  • Удар в десятката!!!
  • Вихриш се в абстракция....еееееееееее всичкото е голям кеф!
  • Регистрацията ми мина успешно ...
    легализирам се ...
    и ти казвам - върхът
    Поздрав!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...