veesii70 (Веселка Стойнева)
411 7630
9.03.2014 г., 16:05 ч.

Ако... 

  Поезия
674 0 16

Ако е пълна

чашата - тъга

и я изпиеш на екс

от радост...

Ще я забравиш ли?

 

Ако си стъпил 

здраво

на вярата,

но тя се  клати...

Ще паднеш ли?

 

Ако  си хвърлил

въдица

от моста на илюзиите,

а стръв е истината...

Ще уловиш ли себе си?

 

 

© Веселка Стойнева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за интересния коментар!
  • 1. Не става така... Тук има две чувства - тъга и радост. Тъгата има своята чаша. Справедливо е и радостта като равнопоставено чувство, да получи такава. Тогава, изпитвайки радост, човекът, отпивайки от нея, ще забрави един вид тъгата. Завинаги ли? - Най-вероятно - не, но въпросът не е поставен с подобна категоричност. Затова и отговорът ми е: - Да, ще я забрави. Иначе погледнато, ако авторът е искал да внуши, че тъгата може да се изконсумира с радост, то тогава отговорът, макар и леко нелеп е всъщност предизвестен.

    2. Амплитудните отклонения в една вяра са в конфликт с твърдението, че си стъпил здраво на нея. Човек е паднал, още преди да си зададе този въпрос и наблюдавайки отстрани повишаването на споменатите амплитудни забежки, всъщност ще стъпва все по-здраво, но... в невярата. Въпросът - ще падне или не, не е актуален, защото е закъснял.

    3. Триизмерният ни свят не е дорасъл до абсолютната истина. Значи, всичко в известна степен почива на илюзията. Мостът на илюзиите, както и всеки друг мост, свързва два бряга. Единият, преди време е бил и истина и стръв. Илюзорна истина, сега вече развенчана. Веднъж стъпили отново на моста, в края му ни очаква другият бряг. Не е нужно да се хвърля въдица от този мост в нищото. Достатъчно е да прекрачиш оттатък. Отговорът е: - Да (прим).

    Веселка, бъди весела и не обръщай внимание на разни Брезари, ако ще и сто единици да имат след ника си. Въпросите, които поставяш са сериозни и интересни и могат да бъдат интерпретирани по доста начини. В това им е и чара.

    Боряна Тепешанова, чух наметката ти. Ако има такава мълва, да знаеш, че не съм я пуснал аз. Там (дето си говореше сама) , аз даже ти бях съучастник.
  • Благодаря на всички...
  • Замислих се... Интересно!
    Поздрави!
  • Браво Весе! Така е в живота !
  • Много добра провокация да се опитаме да намерим отговор на въпросите...
    Поздрави!
  • Животът е пълен с условности и въпроси, ако ги нямаше, щеше ли да е истински?Харесах въпросите ти!
  • Харесах стиха!
  • Дълбоки риторични въпроси с изначално предположени отговори. Нещо като "хроника на една предизвестена смърт". За мен лично - текстът е много интересно композиран, а поезията идва от този нетрадиционен авторефлексивен диалог с изстрадани и парадоксални въпроси и отговори.

    Поздравление за рядко стойностната поезия, Веселка! Наистина останах очарован /не мога да намеря по-силната дума в момента и се измъквам на заден.../!: Мисана
  • Хубави въпроси, Веселка!

    Те са част от Пътят...

    Хареса ми - кратко и смислено.

    Поздрав!
  • Ако не намериш отговор на въпросите, ще спреш ли пътя си напред?
    Продържавай да търсиш. Поздрав!
  • Интересно...хареса ми.
  • Поздравления за поезията и за въпросите!
  • Със Силвия - Поздравления!
  • !!
  • Уникално!Поздравления!
Предложения
: ??:??