Mar 9, 2014, 4:05 PM

Ако...

  Poetry
832 0 16

Ако е пълна

чашата - тъга

и я изпиеш на екс

от радост...

Ще я забравиш ли?

 

Ако си стъпил 

здраво

на вярата,

но тя се  клати...

Ще паднеш ли?

 

Ако  си хвърлил

въдица

от моста на илюзиите,

а стръв е истината...

Ще уловиш ли себе си?

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселка Стойнева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за интересния коментар!
  • 1. Не става така... Тук има две чувства - тъга и радост. Тъгата има своята чаша. Справедливо е и радостта като равнопоставено чувство, да получи такава. Тогава, изпитвайки радост, човекът, отпивайки от нея, ще забрави един вид тъгата. Завинаги ли? - Най-вероятно - не, но въпросът не е поставен с подобна категоричност. Затова и отговорът ми е: - Да, ще я забрави. Иначе погледнато, ако авторът е искал да внуши, че тъгата може да се изконсумира с радост, то тогава отговорът, макар и леко нелеп е всъщност предизвестен.

    2. Амплитудните отклонения в една вяра са в конфликт с твърдението, че си стъпил здраво на нея. Човек е паднал, още преди да си зададе този въпрос и наблюдавайки отстрани повишаването на споменатите амплитудни забежки, всъщност ще стъпва все по-здраво, но... в невярата. Въпросът - ще падне или не, не е актуален, защото е закъснял.

    3. Триизмерният ни свят не е дорасъл до абсолютната истина. Значи, всичко в известна степен почива на илюзията. Мостът на илюзиите, както и всеки друг мост, свързва два бряга. Единият, преди време е бил и истина и стръв. Илюзорна истина, сега вече развенчана. Веднъж стъпили отново на моста, в края му ни очаква другият бряг. Не е нужно да се хвърля въдица от този мост в нищото. Достатъчно е да прекрачиш оттатък. Отговорът е: - Да (прим).

    Веселка, бъди весела и не обръщай внимание на разни Брезари, ако ще и сто единици да имат след ника си. Въпросите, които поставяш са сериозни и интересни и могат да бъдат интерпретирани по доста начини. В това им е и чара.

    Боряна Тепешанова, чух наметката ти. Ако има такава мълва, да знаеш, че не съм я пуснал аз. Там (дето си говореше сама) , аз даже ти бях съучастник.
  • Благодаря на всички...
  • Замислих се... Интересно!
    Поздрави!
  • Браво Весе! Така е в живота !

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....