Ако аз съм жената...
Ако аз съм жената...
Разпалваш в очите искри,
а душата ми в тях се оглежда.
Ех, любов, и при мен се поспри,
украсих си вратата с надежда!
Ти не чукай, направо влезни,
поседни, отдъхни в тишината,
не очаквай от мен „Остани!”
Остани, ако аз съм ЖЕНАТА.
Ако аз... ако само съм аз!
О, тогава ще пламне небето!
Със звезди ще изпиша завчас
туй, което ми шепне сърцето.
Ще запея с душата си бяла,
песента ù, отдавна не пята,
ти послушай я, МОЯ ЛЮБОВ,
аз ще пея, защото си свята!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
