Ако аз съм жената...
Ако аз съм жената...
Разпалваш в очите искри,
а душата ми в тях се оглежда.
Ех, любов, и при мен се поспри,
украсих си вратата с надежда!
Ти не чукай, направо влезни,
поседни, отдъхни в тишината,
не очаквай от мен „Остани!”
Остани, ако аз съм ЖЕНАТА.
Ако аз... ако само съм аз!
О, тогава ще пламне небето!
Със звезди ще изпиша завчас
туй, което ми шепне сърцето.
Ще запея с душата си бяла,
песента ù, отдавна не пята,
ти послушай я, МОЯ ЛЮБОВ,
аз ще пея, защото си свята!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Георгиева Все права защищены
