Ако беше казал сбогом...
Когато бавно гасне светлината
във края на забързания ден
и лунните лъчи допрат земята,
ти мислиш ли си тайничко за мен.
Затваряш ли очи, приседнал в мрака,
връщайки на лента любовта -
как някога от яд прекрачи прага
и блъсна с ярост бялата врата.
Как две деца остави да те чакат,
протегнали треперещи ръце?
Аз никога пред тях не се разплаках,
(а късаше се бедното сърце!).
Дали броиш и ти по календара
годините, донесли празни дни,
празниците - с вечния подарък -
от двете ти деца букет с сълзи.
Разплакваш ли се някога безсилен,
че себе си не можеш да склониш?
(Понякога е нужна много сила
и малките неща да промениш!)
Мечтаеш ли отново да се върнеш?
Въпросите в главата ми са много...
Аз нямаше да чакам!
Като тръгваш...
само ако беше казал сбогом.
във края на забързания ден
и лунните лъчи допрат земята,
ти мислиш ли си тайничко за мен.
Затваряш ли очи, приседнал в мрака,
връщайки на лента любовта -
как някога от яд прекрачи прага
и блъсна с ярост бялата врата.
Как две деца остави да те чакат,
протегнали треперещи ръце?
Аз никога пред тях не се разплаках,
(а късаше се бедното сърце!).
Дали броиш и ти по календара
годините, донесли празни дни,
празниците - с вечния подарък -
от двете ти деца букет с сълзи.
Разплакваш ли се някога безсилен,
че себе си не можеш да склониш?
(Понякога е нужна много сила
и малките неща да промениш!)
Мечтаеш ли отново да се върнеш?
Въпросите в главата ми са много...
Аз нямаше да чакам!
Като тръгваш...
само ако беше казал сбогом.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васка Мадарова Всички права запазени
