Ако беше казал сбогом...
Когато бавно гасне светлината
във края на забързания ден
и лунните лъчи допрат земята,
ти мислиш ли си тайничко за мен.
Затваряш ли очи, приседнал в мрака,
връщайки на лента любовта -
как някога от яд прекрачи прага
и блъсна с ярост бялата врата.
Как две деца остави да те чакат,
протегнали треперещи ръце?
Аз никога пред тях не се разплаках,
(а късаше се бедното сърце!).
Дали броиш и ти по календара
годините, донесли празни дни,
празниците - с вечния подарък -
от двете ти деца букет с сълзи.
Разплакваш ли се някога безсилен,
че себе си не можеш да склониш?
(Понякога е нужна много сила
и малките неща да промениш!)
Мечтаеш ли отново да се върнеш?
Въпросите в главата ми са много...
Аз нямаше да чакам!
Като тръгваш...
само ако беше казал сбогом.
във края на забързания ден
и лунните лъчи допрат земята,
ти мислиш ли си тайничко за мен.
Затваряш ли очи, приседнал в мрака,
връщайки на лента любовта -
как някога от яд прекрачи прага
и блъсна с ярост бялата врата.
Как две деца остави да те чакат,
протегнали треперещи ръце?
Аз никога пред тях не се разплаках,
(а късаше се бедното сърце!).
Дали броиш и ти по календара
годините, донесли празни дни,
празниците - с вечния подарък -
от двете ти деца букет с сълзи.
Разплакваш ли се някога безсилен,
че себе си не можеш да склониш?
(Понякога е нужна много сила
и малките неща да промениш!)
Мечтаеш ли отново да се върнеш?
Въпросите в главата ми са много...
Аз нямаше да чакам!
Като тръгваш...
само ако беше казал сбогом.
© Васка Мадарова All rights reserved.
