Ако бях...
Вятър ако бях, ще галя всяка фибра твоя,
в косите отмалял ще се опивам,
от всяка нежна гънка в зноя
чаровност и ухание отпивам!
Роса да бях – ще те окъпя
и всяка част ще ти целуна!
За да ми станеш все по-скъпа
от всяка лятна вечер лунна!
Пръст да бях, аз твойте стъпки
ще пазя като свиден спомен!
Като напролет нежни пъпки,
като любовен стон отронен...
Ако бях...Ала не съм!
Човек съм в свойта същност.
Обичам те като на сън
и търся те като насъщен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ШЕМЕТ Тарантупски Всички права запазени
