Ако бях
Ако бях живак
бих отровила
всички онези,
на които
сънят им отнемах
и мислите им
денем превземах.
Ако бях нощна сянка
бих ги накарала
да ме отпият,
да се удавят в кафето,
което
тихо съм се настанила,
сгушена
в тъмните му цветове
и сладък вкус;
а после,
когато по ъглите
на чашата
за последно ме зърнат
да проклинат,
да съжалят,
че дадоха душите си;
че убиха себе си заради мен.
Ако бях арсен
щях да се настаня
в дрехите ви,
в пръстените,
гривните и
сребърните криви
по вашите шии,
по стените
и старите картини
прегърнали ги
и
завинаги останали там;
бавно
да убия всяка клетка,
да удуша всяка глътка въздух,
да залича всеки спомен
останал от мен,
всеки един ден,
прекаран в плен;
Бих.
И не бих.
Спасение ще го нарека.
За вас.
И астралните ви тела
ще занеса,
до брега
за да ви принеса в тишина
като лек за земните недра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чалъкова Всички права запазени
