18.04.2011 г., 8:38

Ако бях сокол, юнашка птица

938 0 7

АКО БЯХ СОКОЛ, ЮНАШКА ПТИЦА

 

Бях на концерт

на хор “Златишки баби”.

 

То беше час на истински наслади!

 

Като млади булки - подредени,

със премени златни и зелени;

с румени страни – от руж червени;

с веждите – изписани и вити;

всяка – с росно цвете във косите …!

 

В стойката – наперени и горди!

Гласовете им – едни акорди!

 

А пък погледите – насмешливи,

дръзки, весели и закачливи!

 

Ако бях сокол, юнашка птица,

веднага ще литна към Златица:

 

щом са  такива старите им баби,

какви ще са им пък момѝте млади!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Умееш да създаваш и ведро настроение!
    Бъди здрав, поете!
  • Благодаря ви че прочетохте и за отзивите, приятели! Борко, опасност да ме накълват има, риск има, но и малкото щастие което съм имал, винаги се е дължало на храбрата ми половина; Жанет, щастлив съм че чувството ни за хумор с тебе е еднакво; зарадвахте ме с усмивките си и ти,Таня, и ти - Росица! Благодаря ти за окуражителните думи, Херкуле - засега, поне на думи, няма кой да ни укроти. Веси, бабите са обрисувани точно, защото са рисувани от натура - на 15 април имаше концерт по повод 135 години от Априлското въстание, с участие на самодейни колективи от някои средногорски селища. Особено ми хареса твоят коментар, Нина - много е красив и съдържателен! И на тебе много благодаря за спонтанното възклицание и сърдечния и усмихнат поздрав, Ивон!
    Но макар стихът ми да е шега, той е и малко тъжен - защото в много български села може да има хор само от баби - защото млади хора и деца в тях няма!
  • Ехаа!С поздрави и усмивки, Ангар!
  • Браво, Ангаре! Няма сила, която може да те укроти. Дерзай!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...