18.04.2011 г., 8:38

Ако бях сокол, юнашка птица

935 0 7

АКО БЯХ СОКОЛ, ЮНАШКА ПТИЦА

 

Бях на концерт

на хор “Златишки баби”.

 

То беше час на истински наслади!

 

Като млади булки - подредени,

със премени златни и зелени;

с румени страни – от руж червени;

с веждите – изписани и вити;

всяка – с росно цвете във косите …!

 

В стойката – наперени и горди!

Гласовете им – едни акорди!

 

А пък погледите – насмешливи,

дръзки, весели и закачливи!

 

Ако бях сокол, юнашка птица,

веднага ще литна към Златица:

 

щом са  такива старите им баби,

какви ще са им пък момѝте млади!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Умееш да създаваш и ведро настроение!
    Бъди здрав, поете!
  • Благодаря ви че прочетохте и за отзивите, приятели! Борко, опасност да ме накълват има, риск има, но и малкото щастие което съм имал, винаги се е дължало на храбрата ми половина; Жанет, щастлив съм че чувството ни за хумор с тебе е еднакво; зарадвахте ме с усмивките си и ти,Таня, и ти - Росица! Благодаря ти за окуражителните думи, Херкуле - засега, поне на думи, няма кой да ни укроти. Веси, бабите са обрисувани точно, защото са рисувани от натура - на 15 април имаше концерт по повод 135 години от Априлското въстание, с участие на самодейни колективи от някои средногорски селища. Особено ми хареса твоят коментар, Нина - много е красив и съдържателен! И на тебе много благодаря за спонтанното възклицание и сърдечния и усмихнат поздрав, Ивон!
    Но макар стихът ми да е шега, той е и малко тъжен - защото в много български села може да има хор само от баби - защото млади хора и деца в тях няма!
  • Ехаа!С поздрави и усмивки, Ангар!
  • Браво, Ангаре! Няма сила, която може да те укроти. Дерзай!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...