Във ваза от бутилка кока-кола
прерязана на две, загнива стар
букет цветя, от женския пазар
закупен преди време. Тъжно-голи
стърчат стъбла. Над тях примигва вяло
оплюта крушка в счупен абажур.
И, гледайки ги, мисля си „tout jour”,
ако сега едно момиче в бяло
ми подари от лотоси букет и
целуне ме усмихнато, навярно
ще се превърне в езеро кристално
бутилката. И слънцето ще свети.