Във ваза от бутилка кока-кола
прерязана на две, загнива стар
букет цветя, от женския пазар
закупен преди време. Тъжно-голи
стърчат стъбла. Над тях примигва вяло
оплюта крушка в счупен абажур.
И, гледайки ги, мисля си „tout jour”,
ако сега едно момиче в бяло
ми подари от лотоси букет и
целуне ме усмихнато, навярно
ще се превърне в езеро кристално
бутилката. И слънцето ще свети.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
