Във ваза от бутилка кока-кола
прерязана на две, загнива стар
букет цветя, от женския пазар
закупен преди време. Тъжно-голи
стърчат стъбла. Над тях примигва вяло
оплюта крушка в счупен абажур.
И, гледайки ги, мисля си „tout jour”,
ако сега едно момиче в бяло
ми подари от лотоси букет и
целуне ме усмихнато, навярно
ще се превърне в езеро кристално
бутилката. И слънцето ще свети.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
