perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2308
21.11.2008 г., 18:18 ч.

Ако ги е имало 

  Поезия » Друга
857 0 17

От мрак е черно, в спомен,

и стъпваме до бяло в черна пръст,

откраднахме годините, преломни,

разпятия, разклатени от земетърс...

 

Брегът е тъжен, приласкава,

ненужни сме, дори от самота,

в душата черно, притъмнява,

сред облак ражда се вина...

 

И капки капят, гръмотевично,

клепачите повдигнати от слепота,

в риданието вием, шумотевично,

когато си отива любовта...

 

Забравихме да се обичаме, тревожно,

сега е тъмно, и вали,

насъскваме усмивките, безбожно,

и в устните целувката боли...

 

Брегът стои си същият,

предлага ни от себе си за дом,

и знаем, любовта е вездесъща,

окъпана в бутилка ром...

 

Дали следите са незрими,

отмиват ги вълните, още как,

ако следите ги е имало,

остават пак на този бряг...

© Димитър Станчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ще се научим ли някога да определяме на коя струна на душата ни да се свири, а не да реагираме спрямо товам коя струна дърпат?!?
    Поздрави за цялото ти творчество - за всяка струна, по доста!!!
  • Брегът. Познавам го
  • Страхотно! Финалът ме довърши!!!
  • Дали? Поздрав
  • Много хубав стих!
  • настръхнах...каква поезия само...!
    силна... и толкова красива и истинска...
    Браво, Митко!
  • Много харесвам стиховете ти!
  • При теб винаги има думи чудеса, думи смисъл и думи съвест,
    хубаво е да се отбивам тук, даже страхотно!!!Привет!!!
  • знаех си аз, че любовта и рома имат нещо общо
    а сериозно - поздрави!
  • ,,в риданието вием, шумотевично,
    когато си отива любовта...

    Забравихме да се обичаме,''

    !!!
    Поздравления за стиха, Митко!
  • Вълнуващо!
    Поздравления!
  • Остават - остани с тях - за да те има!
    Страхотна творба!Поздравления!
  • Забравили сме за много неща!За съжаление!А само малко трябва!
    Поздравявам те,Митко!
  • Ето този е любимият ми ваш стих, г-н Станчев, прекрасен е!!!
  • Понякога,наистина забравяме да се обичаме,в ежедневието ,забързани и загрижени.Но тя съществува обичта!
    Чудесен стих!Поздрави Дими!!!
  • Има ги, Мите! Там са!

    Обичам стиховете ти! Много!
  • "Дали следите са незрими,

    отмиват ги вълните, още как,

    ако следите ги е имало,

    остават пак на този бряг..."

    !!! Остават следите... пак на този бряг, Митко! Поздрав!
Предложения
: ??:??