Ако ги е имало
От мрак е черно, в спомен,
и стъпваме до бяло в черна пръст,
откраднахме годините, преломни,
разпятия, разклатени от земетърс...
Брегът е тъжен, приласкава,
ненужни сме, дори от самота,
в душата черно, притъмнява,
сред облак ражда се вина...
И капки капят, гръмотевично,
клепачите повдигнати от слепота,
в риданието вием, шумотевично,
когато си отива любовта...
Забравихме да се обичаме, тревожно,
сега е тъмно, и вали,
насъскваме усмивките, безбожно,
и в устните целувката боли...
Брегът стои си същият,
предлага ни от себе си за дом,
и знаем, любовта е вездесъща,
окъпана в бутилка ром...
Дали следите са незрими,
отмиват ги вълните, още как,
ако следите ги е имало,
остават пак на този бряг...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
Поздрав 
